автор: Wild

Госпожа „Три и половина" е свършила с броенето на учениците си. Заела поза точно пред вратата, тя започва да говори:
-Ученици, добре дошли в училище. Радвам се, че всички сте тук. Въпреки че учебната година едва започва, някои от вас успяха да си напакостят. Моля ви да посрещнете с аплодисменти първото наказание за срока.
Всички погледи в стаята се отправиха към Каталина. Тя седеше на последния чин на редицата до вратата заедно с Хулио, момчето от съседната ферма. Усмихната лукаво, Кат стана и отиде до дъската.
-Каталина Смитърс, няма ли да прекратиш детинското си поведение?Днес ти нарече учителката си грозна като магарешки бодил, държа се нагло, катереше се по дърветата и извърши куп други нарушения. Така ли е?
-След като знаете защо ме питате?
-Така ли е, Каталина?
-Ама нали сама казахте, госпожо, че знаете!
-Каталина, преди да извърша наказнаието , имаш ли някакви въпроси?
-Имам, естествено!
Тридесет и две деца погледнаха към червенокосото момиче. Тези, които не бяха за първи път в училището, се питаха какво ли е новото провинение на Белята. Хулио и смигна и вдигна палец в знак на одобрение на наглото отношение на приятелката си. А новите ученици гледаха смаяни как едно съвсем обиковено и дори кротко на вид момиче се гаври с учителката им.
Госпожа „Три и половина" изви вежда въпросително.
-С кое от направените от мен действие като последсвтията от вашите не сте съгласна?
-Моля?
-Качих се на дървото, вие дойдохте да ме свалите от него. Защо? Забранено било. Нима дърветата са ваши? Нима, госпожо, имате някакви права над природата? Нито вие, нито училищното настоятелство притежавате тези дървета. Следователно мога да правя каквото си искам с тях,нали?
Госпожа „Три и половина" сбръчи нос и погледна момичето.
-Ако успееш да обориш всички мои точки, ще премахна наказанието ти.
-Съгласна съм!
-Казахте , че съм ви нарекла грозна като магарешки бодил. Обидила съм ви. Добре, но и вие ме обидихте, като ме нарекохте лъжкиня! А аз не лъжа. Аз имам достойнство, госпожо. Око за око, зъб за зъб.
Учителката погледна момичето и усети,че нещо не е наред. Не можеше едно десетгодишно хлапе да обори всичките и аргументи, просто не бе нормално. Що за дете бе това?
-Има ли друго, Каталина?
-Другото вие ми го кажете. Какви други нарушения съм извършила?
-Ти...ти....ох, по дяволите, момиче, сядай веднага на мястото си!
Целият клас прихна да се смее, Каталина се усмихна дяволито и седна на мястото си. Чуха се откъслечни аплодисменти и момичето леко се поклони преди да седне на мястото си до Хулио.
-Ученици, моля за внимание! След тази сценка е време да започваме с уроците.Отворете математиката на 3-та страница.
Каталина отвори учебника и видя как една ръка с белези от захапване и подава лист хартия, прегънат на четири.Тя го разгъна внимателно
Браво на теб. Този път съвсем и скри шапката.Поздравления!
Том
Кат погледна към съседния чин и русокосото момче и кимна укоражително. Тя му се усмихна и усети нечий поглед впит в лицето си.Рязко погледна към дъската и смело стисна зъби.Ето пак...
-Каталина?
-Да, госпожо.
-Защо не внимаваш?
-Да внимаваш? Вие не сте казала нищо друго, освен да отворим учебниците.
-Защо не четеш от учебника, Каталина?
-Вие сте го казала?!Съжалявам, явно не съм ви чула. Няма да се повтори днес, обещавам.
-Може ли поне веднъж да бъдеш сериозна, Каталина?
-Но, госпожо, аз само казах...
-Знам какво каза!
-Щом оспорвате държанието ми, може да не сте чула. Знаете ли, четох една статия за преждевременното оглушаване...
-Аз не съм глуха.
-Естествено, че не сте. Временната загуба на слуха се дъли на опънатите нерви.
-Каталина?
-Да, госпожо?
-Излез на дъската.
Кат послушно се изправи и пое към дъската.няколко лица се хилеха срещу и, включително и това на Хулио. Той винаги се забавляваше, когато приятелката му наглееше по този начин с учителката