автор: Wild

Сега му е времето да ви разкажа повече за Каталина. Точно сега, докато госпожа „Три и половина" брои учениците в класната си стая и записва имената на новите в дневника си.
Каталина е на десет години. Родителите и са разведени, майка и живее с друг мъж в големия град, а баща и има ферма в едно село. Първоначално Кат живееше при тях, но „бащата-заместител", ядосан от наглото и поведение, често я пердашеше и наказваше. Твърдо решила, че така не може да продължава, една нощ Каталина събра всичките си вещи в един куфър и излезе от къщи. На рамото и беше и любимият и папагал Тапа, за който тя твърдеше, че и е подарък от един моряк. Момичето вървя два дни по шосето. Вървеше с умерено детско темпо, често спираше, да си почине или да хапне. Пари нямаше, но не и и трябваха- двамата с Тапа ядяха горски плодове и пиеха вода от един ручей. На едно обикновено дете това дълго пътуване би му се сторило отегчително и страшно. Но не и на Каталина. Когато и беше самотно тя говореше с Тапа. Учеше го на нови думи и изрази и му показваше разни номерца. Когато и беше страшно, започваше да си пее. Тук трябва да добавя, че Каталина е невероятно смело момиче.Рядко я хваща шубето и , ако това стане, тя бързо го преодолява.
С Тапа стигнаха до селото на баща и късно през нощта срещу третия ден. Тъй като момичето не знаеше в коя къща живее нейният папа, то отиде до църквата и би камбаната за тревога. Събра се цялото село и хора,а изумени, че нищо не е станало, започнаха да негодуват. Тогава каталина се появи и, застанала на един наистинамного висок стол, започна да говори:
-Мили хора, съжалявам, че ви будя по това време. Моля да ми простите. Искам да ви помоля, ако някой от тук е моят баща, да се обади. Ако пък многообичаният ми папа го няма, нека някой, който го познава, да отиде и да му каже, че Каталина и Тапа го чакат в църквата. Благодаря ви.
Изумени, хората се засмяха. Детето бе оправно, нямаше спор. Привличаше вниманието, бе мило и сладко. Именно заради това всички го обикнаха.
Сега Каталина живее с баща си в неговата ферма. Спи на втория етаж е стая, която гледа към голямото пасище. Сутрин тя става и се облича. После оправя леглото си , сплита косите си на две плитки( когато е на кеф) и тича да помогне на баща си да изведе конете. Отива на училище веднага след като момчето от съседната ферма я повика. И там се случват какви ли не проблеми...всичките заради нея.
Кат има морковено-червена коса, която стига до коленете и. В училище се бяха опитали да я отрежат, както изискваха правила там. Но си останах с опитите. Когато ножицата щракна във въздуха, Кат нададе писък. Такъв писък, че счупи две стъкла и оглуши директората на училището за няколко минути. Старата „Церберка" бе на поне 70 години и , както успя да докаже Каталина, ушите и не бях пригодени за детски писъци. Горката старица се мята десет минути, крещя ,че ще убие малкото изродче, дори се осмели да подгони момичето. Именно тогава всички в училище разбраха, че не трябва да си имат проблеми с Каталина. Такива тя винаги създаваше, но лесно разрешаваше. Качила се на дървото, тя се съгласи да слезе едва когато директор „Церберката" и обеща, че никога повече няма да се опитват да скъсят косите и.
Очите на момичето са кадифено-кафяви.Но, ако човек се вгледа по-добре, веднага ще забележе игривите пламъчета, напомнящи цвета на косата и. Каталина има чипо носле, светла кожа и, напук на всякакви традиции за тициановите коси, никакви лунички. Тя е слаба, но жилава. Изглежда спокойна, но е игрива и пъргава като сърна. Но също като нея може да бъде нежна и спокойна. Лошото е обаче, че никой не го разбира.