смачках пак сърцето си без милост,
покрих го с лед да не боли,
заключих го да не говори,
обърнах се напред и продължих.
времето не дава миг отсрочка.
минутите се нижат и шептят -
стани, съдбата не оспорвай,
побързай , дните ти не спят.
хората са все едни и същи -
едни по-лоши, други по-добри.
забързани напред към нищото
отиват си оставяйки следи.
така е - няма вечно щастие,
само мигове тръсещи брод
във души опустели, забързани
всяка наденала своя хомот.
а накрая, когато се мръкне
и светът около теб е замрял,
ако с усмивка назад се обърнеш
щастливец си ненапразно живял.