Две тела се носят плавно
в ритъм на тъжна балада.
Очите ти ги следват жадно.
Душата ти бавно изгаря.
Виждаш как се сплитат ръцете,
как устните нежност отпиват.
Поръчваш чаша забрава…
После втора...
Алкохолът не гаси пожара,
но мислите вече не се боксират.
Задушава те.
Излизаш.
Свличаш се зад ъгъла.
Уплашена котка изшумолява,
изскачайки от кофата за смет.
Вече си сам в тъмното.
Вземаш дозата „бавна смърт"
и политаш в бялото небе.
Асфалта те прегръща
с мръсните си лапи.
Скъсан кашон те завива,
за да не те огряват звездите.
Душата се рее.
Тялото се разпада…
Тече в теб поредната капка заблуда,
с която искаш да изпратиш нощта.
Но дали ще успееш да посрещнеш изгрева???