автор: miko

Какво не правих със сетни сили,
за да ти докажа любовта си,
лежи тя там в братските могили,
затрупана така от гордостта си!

Опитвах се със думите чудесни,
да те открия за любовта дори,
и пях ти приказните песни,
но ти ми повтаряше-спри, спри, спри!

Душата ти помоли силно да я пазя,
да я държа във шепите си като цвете,
кажи ми как ли аз да я запазя,
като ви искам силно аз двете!

Годините минаваха и аз горях във жар,
достигах те като огньове тъй гората,
затлеях се навътре в любовния ти чар,
но осъзнах се и слязох в равнината!

Ти ми повтаряше като във унес тих,
че планината не ти е по сърце сега,
обичаше ти равнината описана във стих,
и ме молеше като на Бог да спра!

Така минаха близо четири години,
на опити да ми вярваш в любовта,
но ти остана няма в своите градини,
където пазиш тъй ревниво гордостта!

08.08.2006 г