автор: rosi4ka

Градя си кули,пясъчни затвори
прашинка по прашинка с любов
И колко е красиво и проблясва,
но пясъка стои си някак си суров.
Сияя цяла,бликаща с живот,
но вятъра студен ме плясва...
Не е за мен, което искам аз
посягам нежно с устни,но угасва
това,което търся цял живот.
Разпръсва се и праши моите очи
морета от сълзи-тежи,горчи.
Проскърцва между зъбите ми пясъка
настръхвам,стискайки очи,гори,
а моята мечта голямата
не знае колко ме мори
Изтича всичко между пръстите
изплъзва се,нарязвайки ме цялата.
Подпява ми дъжда "ти си сама"
очите и сърцето-мръсните
разтичат се в нощта
Принцът бяга в дъжда.