автор: alica

Предпочитам да бъда
последната отрепка
в софийската нощ.
Обичам улицата
и теб -
мръсни принце.
Тихо, бяло видение
с мазни, спластени коси
и скъсани дрехи.
И онези големи,
празни очи.
Безмълвно и лудо
дете
на нощта.
Толкова те обичам още
в софийската нощ,
където ние -
ненаранявани от нищо,
две странни сенки
и луната над главите ни
плете паяжини в косите ни.
Толкова сме луди
и отвратителни.
Какво пък искат
те от нас? А?
Нека поседим при
старите скитници
и се стоплим на огъня,
запален в боклука.