автор: Vesan

ПРЕВОД НА:
"Le prince blessé et autres nouvelles"
( "Раненият принц и други новели" )

Зверовете
III. Пеперудата

Пристигам пред дома си в края на пътуването. Снегът се сипе обилно и тихо над равнината, небето е мрачно. Къщата ми, сама сред полето, е истинско убежище, хладно и потънало в мълчание.
Лимузината ми не вдига никакъв шум. Вкарвам я в гаража и изкачвам стъпалата на каменното стълбище, за да си вляза вкъщи. Аз съм млада и красива, червеникавите ми коси се спускат на вълни върху раменете ми. Облечена съм в бяла кадифена рокля, която стига до ходилата ми. В тялото и в ума си усещам лекота, каквато създава само истинското щастие. Нямам грижи, не мога да допусна, че някога ще имам. На вратата пак съм аз. Стоя там и очаквам себе си. Приготвила съм всичко в къщата за моето собствено пристигане. Аз съм своя безгранично предана прислужница, каквито можем да бъдем единствено на себе си. Възрастна съм, но все още съм слаба, а косата ми е дълга. Покланям се с любов и уважение пред себе си, когато влизам. Антрето е дълго и широко, с бели стени, от тавана струи едва мъждукаща светлина. Краката ми потъват в червения килим. Спокойно и топло е. Щастлива съм да вляза в красивата и топла къща, която е само моя, и където оставам, за да поддържам спокойствието, белотата и топлината, където съм и докато пътувам, за да мога да приготвя всичко за собственото си посрещане.
Ето я и стаята ми, голямо легло, в което ще си легна съвсем сама. В ъглите му колони от светло дърво придържат ефирни завеси. В голямата камина гори огън и хвърля светлини, които танцуват по тавана и върху белия козяк на пода. Протягам ръце и танцувам безшумно върху огнените отбясъци по килима. Прозорецът е широко отворен. Лек ветрец издува тюлените пердета, които издават лек шум и се опитват да ме докоснат. Навън снегът тихо се сипе над равнината.
Спирам се пред огъня. Не съм задъхана, не съм развълнувана, спокойна съм като водата на планинско езеро - дъното му се вижда, във водите му няма нито една риба, а над него никога не духа вятър. Наблюдавам се. Приклекнала съм пред камината и слагам дърва в огъня, за да гори. Щастлива съм да си бъда на разположение, чувствам се толкова лека и чиста, защото нямам абсолютно никакви задължения, мога да разчитам напълно на себе си, да бъда утешена от самата себе си. Лека, бяла, чиста, сама с нямото ми Аз, което ме натоварва с всички грижи и задължения. Не изпитвам никаква, ама никаква тревога, нямам никакво намерение да направя и най-малкото нещо, не. Всичко е приготвено за мен, само за мен.
Възможно е по време на пътуването, от което се връщам, да съм имала съпруг и деца, да съм изживяла всички мигове на един живот изпълнен с постоянни догадки и търпение, с моменти на раздразнение и лошо настроение, с тревоги, защото съпругът ми се е прибирал късно или защото децата са били с мокри крака. Това тук е моята къща, самотна сред голата равнина, само моя. О, Господи, колко е хубаво и леко да си сам, да не трябва да говориш, да си в пълен покой…
Роклята се плъзга по тялото ми и се свлича на пода. Гола съм. Влизам в банята. Водата се стича бавно и тихо, и я изпълва цялата от тавана до пода. Муркам се в нея, протягам се, сякаш летя бавно-бавно, а косите ми се разпиляват около мен. Вече изобщо не тежа, сливам се с топлината, чувствам се като дете в утробата на майка си.
Не изпитвам нито глад, нито жажда, нищо. В хола ниските шезлонги сякаш са се приютили под огромната кръгла маса от розов мрамор. Лягам за момент върху един от тях, но изобщо не спя, чувствам се по-спокойна, по-отпочинала, отколкото съм била и след най-дълбокия сън, в който съм се унасяла. Цялата съм в бяло, а сънят е черен. В къщата цари толкова голямо спокойствие, че чувам как снегът, като шепот, пада над равнината.
Ставам. Вратата е широко отворена. Излизам. Дългата ми рокля гали босите ми крака. Снегът тихо се сипе. Небето е черно, но полето е светло и снегът го обсипва чак до хоризонта. Вървя, къщата остава зад мен. Снегът под краката ми е мек и нежно докосва бузите и очите ми. Не знам къде отивам, но знам, че ще вървя без умора и че там някъде ще съм добре. Протягам ръка напред и една пеперуда каца на върха на пръста ми.