автор: feniks

Боли -
остро,
трънено,
без дъх
отброява
мъката
и се стеле
като мек
крясък,
в змийска
следа.
Вик от
току-що
счупена
стомна
до стихналата
луна.
Сълзя.
Мрачно и
сънено
се взират
капките
по устието
на деня.
Режат
девственост
и мъгла
край езеро,
тръстиково.
Със сини
стъпки
късат
парченца
мечта.
Отприщват
времето,
отприщват
тайния
бент на
замръкнали
сълзи.
Отприщват
съня...
Там където
щурците
в струни
се леят,
а ръцете ни
диво се
търсят...