автор: Gergana_Yancheva

Ах ,ако можех,бих те сготвила.Не бих видяла нищо тъй по-истинско от това да завриш в сърцето ми.Ах,ако можех,никога не бих те пуснала да си отидеш преди от теб да съм опитала.Ах,само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче не по-голямо от крайшника на хляб и ако можех вместо сълзи да поръся мерудия...
Да си храна в ръцете ми и в тебе да се впия.За хапка бих душата си продала.Да си обелената праскова и спускащата се от дланта към лакътя едничка капчица нектар.
Да си череша или пък маслина и все едно костилката каква е,да можех да те спра ,да не подминеш,да можех,де да можех бих го сторила.
Едва ли е любов,така не бих те никога наричала.Това е миг хедонистично настроение,обзело ретината и небцето ми...В противовес на цялата Вселена ,не искам нищо вечно ,нито душеизвисяващо,а искам само миг на съприкосновение с това,което гледайките си представям.
Ах,ако можех бих те сготвила...И в парещото ми на дланите не бих те никога оставила да изстинеш,а никога е много,много разстояние и в него виждам както теб ,така и себе си,и тъжното,но истинно признание,че някога аз все ще се нахраня.
Да бе сметана или сладолед-да се разтапяш и да те разтапям,да бе от пчелна пита мед и стичайки се да полепнеш върху пръстите ми.Да бе презряла августовска диня и взирайки се в тебе капчици от захар да открия,да бе лимон или пък мандарина и белейките пръсти в тебе да забия....
Да бе,да бях,да можех...де да можех...
Ах,ако можех бих те сготвила-да вриш и да се пържиш в сърцето ми.В средата на Август,сред морско вълнение,под дъх на магнолии с кратко прозрение,да можех да тръгна по бряг с водорасли,да можех да сготвя минути тъй страстни...
Трохичка от теб и щипка пипер,на фона на стар и ръждясал фенер,макар да е повече рима,отколкото истина ,за този момент бих живяла до скъсване.