автор: aksioma

когато си иполита не можеш да си изпускаш кърпичката и да се надяваш на това някой да ти я подаде..

..тесните и ходила стъпваха леко и безшумно по пътеката, стрелите подрънкваха на извивката под лявото плаващо ребро, а тетивата на другото рамо опираха в косите вдигнати високо на тила и привързани с ремък..
..мисли си че съм лекомислена, колко много грешиш..
нямам какво да загубя стискам само тройка седмици..
..колко са горещи залезите когато не помръдва въздуха и няма какво да очаквам, когато знам предварително дните си които са до отчаяние предсказуеми до един ден, до един час, до една минута, до един миг..
въздухът искри в зелено по зеления път без никой да знае кога точно ще е края..
никой не го знае..
..тесните ходила стъпваха върху хладни блестящи капки вода на послано с камъни речно крайбрежие..
косите не бяха привързани и нищо и никой не ги докосваше..
хлад лъхаше от реката но очите зорко следяха за отбивката към онази пътека..
..стискам само тройка седмици без ониьори аз съм до тук..
една карта само..
ако се случи най слабата карта ще държа каре от седмици
..зеленият път не е за иполити, те умират в битка..
зеленият път е проверката дали си иполита..
..отрязах косата си, отрязах отрязах лекомислието си, отрязах залезите..
когато си иполита не можеш да си изпускаш кърпичката и да се надяваш на това някой да ти я подаде..
когато си иполита сам си взимаш живота, бориш се за него и ако загинеш последното което казваш е -
бях и
не съжалявам.