автор: vetrilo

когато вечерта е толкова красива,
а светът напълно онемял
стоя сама и пак разбирам
че животът не е само чер и бял

поела към съдбата си не лека
ме срещат неведнъж примамливи лица
и викат ме да тръгна по пътека
осеяна с измамни чудеса

подлъгва се човек и тръгва,
така присъщо е да си щаслив
и в миг една мечта се сбъдва-
усещаш, че си още жив

и идва болката, така гореща,
изтляваш бавно като жар
а после краят, като среща
със стар и вечно верен ти другар

една е истината и до нея пътят-
посрещай с радост лудостта
надявай се, че някой ден по светло
и ти ще полудееш за света