автор: svetlozar

За тези,
които мечтаят,
вярват, търсят и намират!

Преди много, много години, в едно далечно царство се родил син на царя.
Раснал, пораснал - станал момък за чудо и приказ, но... бил винаги тъжен и умислен.
Идвали лекари от много страни и народи, всякак се мъчели да ги излекуват, но никой не успявал. Накрай дошъл един мъдрец с дълга бяла брада, прегледал принца, погладил брадата си и изрекал дълбокомислено:
- О, царю и вие придворни. Принцът ви е съвършено здрав! Но страда от несбъдната Мечта - той мечтае за Любовта! Но неговата Любов е омагьосана - зъл вълшебник я е превърнал в грозна жаба.и само целувката на принц може да развали магията. Нека Принцът иде в блатата, да намери Жабата, да я целуне и магията ще се развали - тя ще се превърне в приказно красива принцеса.
Тази принцеса е неговата Любов!
Послушали го в двореца, приготвили Принца за път и той тръгнал да търси своята Принцеса из блатата.
Нагазил до гърди в калта и тинята и затърсил. Видял една жаба, сграбил я, целунал я нежно, но... тя се оказала обикновена кекерица. Захвърлил той кекерицата, плюл и затърсил следващата. Намерия я, целунал и нея, но... резултатът бил същият! И със следващата, и с по-следващата, и все така...
Много дни и нощи газел Принцът, ловил жабите, целувал ги, пак търсел - все напусто! Все не намирал своята Принцеса! Една нощ, уморен, мръсен и кален до уши, принцът решил за последен път да си опита късмета. Нагазил в поредното блато и започнал да се оглежда за жаби...
Изведнъж чул лек плисък на вода. Мярнала се някаква сянка. Принцът се втурнал стремглаво да лови жабата, сграбчил я и...
...Живяла някога царска дъщеря. Принцеса! Тъжна била, все въздишала и нищо не я радвало. Никакви лекари и баячки не можели да и помогнат, защото не била болна от нищо - мечтаела за Любовта!
Веднъж един гадател и предсказал, че нейният принц е омагьосан и превърнат в жаба. Само целувката на принцеса можела да освободи принца от магията. Принцесата тутакси решила да търси своя Принц, да го намери и да го освободи от злото проклятие. И тъй - тръгнала тя из блатата, да търси омагьосания принц, нацелувала хиляди жаби, но... все напусто!
Една вечер, след цял ден газене из блатото, цята окаляна тъй, че само очите и се виждали, решила за последен път да си опита късмета. Затаила се до една върба и се ослушала. Наблизо се чувал лек плясък. Жаба! Втурнала се напред Принцесата, сграбчила "жабата" и...
Оказало се, че и двамата търсели Любовта. Срещнали се посред блатото, всеки помислил другия за жаба и стремглаво го награбил. Притиснати в прегръдка, всеки целунал другия, после отворил очи, за да види що за голяма "жаба" е уловил.
Пред Принца стояла някаква омазана с кал и блатни треволяци фигура.
Пред Принцесата стояло някакво окаляно от глава до пети чучуло.
Въздъхнали тежко и двамата и отишли на близката река да се измият, макар че и двамата нямали бански, пък и така били омазани с кал, че бански изобщо не им били и нужни. Цамбурнали се в бистрата вода и тя измила от тях калта и мръсотията. А като излезли от водата - що да видят!
Пред Нея стоят строен левент-красавец, богато надарен от природата с чудни "добродетели" !
Пред Него стояла прекрасна девойка - със сини очи и руси коси! С чудна гръд, която сияела матово под светлината на звездите... Самата Афродита!
И двамата - Принц и Принцеса! Не жаби!
Влюбили се на мига един в друг, от пръв поглед! А с всеки нов поглед, с всеки следващ миг - Любовта им се усилвала все повече и повече! Двамата направили по крачка - всеки към другия, слели се в яка прегръдка, целували се като за световно, а после се любили на тревата с такава неистова мощ, с такава нежност и страст, че дори звездите се ококорили, а Зората избързала да изгрее, за да се полюбува на любовта им и да им завиди.