Я виж ги
малките двукраки смешноходци как
в занданите на своите глави карирани вървят
и никнат като лишеи
дървесни,
постепенно лаят перфорирани
(трамваите изстъргват релсите)
а аз съм капката мастилена
дори случайно водорасло
излюпено в морето
във пазвата си цъфнала нареждам чекмеджета
разтворени като прозявка
над смисъл кух -
Ти слагал ли си някога във джоба си кюфтета?...
Изгубих се,
ще се потърся пак един такъв…
о сбогом десет мои плюшени мечета
Ваш Мечо Пух