автор: vetrilo

поведоха ме пътища безпътни
извикаха ме дни без час
шептят ми гласове безплътни
излъгаха ме, че това съм аз
гледах там, където няма нищо
търсих в мрак измамно осветен
вървях с надеждата да съмне,
да видя някой друг до мен...

душата ми постеля беше
за гост отдавна изморен
във дирене на светове от плесен
на сляпа гордост подчинен

и търся себе си отново
в шума на лудналия град
дрънчат в главата ми окови
от мисли лутащи се пак...

тиха самота се спуска
като топла вечер в плен
влез приятелко, не чукай
добре дошла си винаги до мен