автор: Anouk

онзи ден
много внимателно
си лакирах ноктите,
тесни и дълги, в тъмночервено,
пред огледалото
си прехапах устата детайлно,
за да не се размаже червилото,
изметох прахта
от косата и кожата - тежеше
половин килограм и много повече отгоре,
после втренчена в своя собствен образ,
в лявото око, рамкирано в черно,
в тъмната зеница с бяло петно по рождение,
в плътния ирис - черната дупка,
засмукваща всичко по пътя си,
издирвах хилядолетия
твоя отпечатък...
за миг отдръпване,
достатъчно, за да премина
някъде отвъд,
после води, обагрени в червено
заляха пътя
след прекосилите
на другия бряг