автор: hudojnika

Защо ли го пиша изобщо този текст, след като вътрешната ми цензура се притеснява от някои срамни думички; да не говорим за редакторската, която и едно нищо и никакво "дупе" като прочете, се изчервява и - бух в коша.
Има и друго, модерно решение - гледам колегите курдисват превантивно, в началото, едно търкалце с младенчески цифри; да речем "18"
- измиваме си ръцете, значи, под тая възраст да не го четат, щото развращава и прочие. От друга страна - осемнайсетгодишното вече (още) не е дупе а дупенце - което не звучи толкова мръсно, даже си има известен чар и фенове по таблоиди и тивита.
Стига съм го усуквал! Редакторът си знае кое е за коша и кое за консумация, аз да си кажа думичките.
В нашето семейство много тачим Седми ноември и си го празнуваме според както се полага. Особено Преди - когато бяхме по-млади и по-ящни, че и носехме на пиене. Приятели, приближени до винпромските кръгове ни снабдяваха с тежка алуминиева заводска хекта (100 литра) с Русенски мускат, на цени Обикновено бяло наливно и ставаше каквато ставаше, в комплект със съответните мезета!
Голям празник си ни е това Седми ноември - рожденната дата на жена ми, отявлена скорпионка. А имаше много фенове, на които хектата не им се опираше по три дни и три нощи, както го пише по приказките.
Това продължи чак докато Елцин се сети, и `и забрани Рождения ден - нямало такава дата, каза и Тя остана на тях си години, не събра точки и така и не се пенсионира - младее... но това вече е от друг балет.
Та, преди има-няма стотина години, фигуративно казано, в разгара на един такъв Рожден ден, се звъни по телефона. Кольо - на Попето, на сестра му, се обажда от Монголия. В командировка бил, съжалявал, че не е с нас - и мляс една целувка в слушалката за булката. И тука, вика, с монголските колеги празнуваме рождения `и ден; има и фойерверки, вика и карамфили се размятат и питиета има в изобилие - уискито само дванайсет лева бутилката, въобще не го пият, така си и заветря по витрините... Как забравих тогава, още ми е чоглаво, да попитам - кумис има ли. Толкова годишен станах, не съм го кусвал този кумис, уж бил питието на прадедите ни; голям пропуск и неуважение от моя страна към
пра-праотците. На Кольо му се приказваше тогава, явно - служебен разговор, не ще да се е бръкнал. Още целувки и поздрави за рожденничката, вика и мляс-мляс... (А стига, де!), а за тебе, вика, имам един подарък. Недей така, бе, казвам с половин глас - нали знам какви кьорцави командировки имате... неее, вика, (голямо викане падна), това не е материален подарък! Зная, че колекционираш думички и ти нося една много хубава такава - монголска, универсална, става за масова употреба; абе - ще видиш, ще се влюбиш в нея, ще ти е незаменима в лексикона, сиреч речниковия фонд и състав... Ееее, чак пък толкова, казвай я! Турмушушундай, вика. И какво толкова значи, с тия хвалебствия... На монголски значи - Това е положението!
Не скрих разочарованието си... чак пък... Не бързай, вика; те така го произнасят: Турмушушундай! Това е положението! - но на български звучи:
Тур-муш-у-шундай! Това е положението! Хи-хи-хи! И... ни прекъснаха.
Не съм вещ по монголския, да си направя разбор, кое-що. Споделих със тогавашните сътрапезници; приеха думичките, като виц, смяха се.Тя пък - една прилепчива думичка, като конска муха. Седиш, седиш, току изтърсиш - турмушушундай! Турмушушундай, няма отърване.
Викам си, да не би Кольо да си го е уйдурдисал, весело да става. Попадна ми една монголска книжка, има нещо подобно, автентично значи - те ползват нашата азбука; но са ги учили, казват, че е сътворена не от Светите братя, а от батюшка Ленин - "...которы им отдал..." Турмушушундай!
......................................
- Е, какво? - питам в редакцията. - Става ли за печат?
- Амиии... за сегааа... турмушушундай, значи!
И като тръгна една... Кой-къде ме срещне от приятелите, пък и времената са едни такива, вместо поздрав:
- Турмушушундай, братче...

Велимир Петров