автор: Aifel

Криногенни обноски
обливат тълпата от спомени.
Прах полепва в душата,
страдална и лутаща.
Къде е спомена от бурните срещи...
къде е гърча от нежните мисли,
сковал сърцето в дива страдалност?
Къде сте мигове..., непосилно забравени
в тихия шепот на самотата!
Къде си останала Ти...непорочност...
излята в трагедия...
Остана само спомена ... и мечтата...
потънали в прах от забрава...
но Живи...!