автор: mim

Очите ми преляха от дъжда сълзлив.
Тъгата ме заля като прииждаща бурна река.
Когато ти не разбрал ме отново си тръгна в нощта.
Ранена до смърт бе душата ми.
Одрани и кървави бяха крилата и.
Видях как се срути небето ми.
Една по една звездите му гаснеха.
Надеждата ти зграбчи и скри я някъде.
Изгубих се и без посока скитах се.
Ела защото тази приказка без тебе тъжна е.

Вълшебство липсва, ела го сътвори това го можеш само ти.

Не стой далече. Не, не си тръгвай пак.
Омайви ме , лъжи ме ако трябва.
Ще се преструвам че ти вярвам.
Ти си мойто изкушаващо и сладко наказание.
Аз какво съм, може би съм смъртен грях.