автор: aksioma

тогава те чаках..

приела образа на жена..
не мога да те отрека не мога и дори и да искам пак не мога -
искам те...
писък на морско конче което някой се опитва да улови..
пяната е на повърхността..
помниш ли когато веднъж ти казах -
вън е тревожно отивам да проверя и ако не се върна разкажи за мен..
върнах се
за да прочета какво си разказал за мен..
тогава разбрах
може би не си искал да се връщам..
за да си остана недостигната мечта за красива амазонка..
невъзможно е да ме достигнеш дори и да искаш -
пяната е на повърхността..
дълбоко под нея -
аз съм течението което те влече..
ще се върнеш...
при мен всички се връщат..
изживеей пяната преди да те повлече дълбокото..
писък на морско конче което някой се опитва да улови..
морско конче пронизва с тъгата си..
безкрайна съм..
чакам те..