автор: Bulars

Вървях спокойно, вгледал се към бреговете
със ранните зори на синевата
и нашата река събра и двете
и слънчевите ласки и мъглата..

Във причудливи форми се откриват
ту плачеща върба, ту птича песен,
водата, корените й залива,
напомня за настъпващата есен.

А вятъра й в клоните навява
за теб с косите разпилени
и в устните ми вкус придава
на твойте устни прилепени.

Беляза ме със свойта обич вече..
Дори звездите да отърся,
съзнавайки, ти колко си далече..
Аз няма да престана да те търся!

Защото си ми жива
и те има..
Защото си частица
неделима..
На скитащият силует
ти даде име
И твоя бряг не ще отмина..