автор: fightingone

Взех веднъж в своите ръце
лицето ти. Луната падна върху него
най-неразбираемата вещ
сред задушаващи сълзи

Отзивчиво нещо, което тихо съществува
и сякаш почти можех да докосна
но има ли друго същество в студената
нощ, което така безкрайно да се изплъзва

О, ние тичаме към тези места,
стремим се към малката повърхност,
всички вълни на сърцата ни,
желание и слабост
на кого ги показваме?

Ах, на чуждия, който не ни разбра,
ах, на другия, когото никога не открихме
на онези роби, които ни обвързаха,
на пролетните ветрове, които ги отнесоха
и на тишината, на губещата.