автор: margi

Беше готова да се закълне, че току що е правила любов. По устните й още пареше соленият вкус. Усещаше топла, груба ръка между бедрата си. През слабините й премина спазъм на разочарование, когато се събуди и видя, че е сама.
Спомняше си мощното тяло и особената форма на пениса. Докато спеше някой брутално я беше разтворил и ръката му нахлу в нея. С движенията на пръстите тя усети как потъва в необятната мъжка сила. Харесваше й. Не можеше да си обясни точно защо, но й харесваше. Пенисът му - изострен към главичката и по-плътен в основата си, беше изпълнил цялата и уста. Тя се бе отдала на удоволствието да го кара да потръпва и набъбва между устните и. Само след минута сетивата и се взривиха от непознат по сила оргазъм. Събуди се от собствения си вик. Не си спомняше лице, да - нямаше лице...
Винаги спеше гола - харесваше допира на коприната по тялото си. И той беше гол в нейното легло, защото това беше нейното легло. Беше полулегнал и тя си спомни мига, в който вплете пръстите си в дългите и коси и я притегли към себе си. Малко след това я събуди собственият и вик...
Стана и отиде до огледалото. С невярващи очи разгледа потното си тяло и видя белег. Беше на лявата и гърда - между пурпурното зърно и нежната ямка - там, където зъбите му се забиха в мига на нейния оргазъм. Влезе в банята, пусна душа и остави водата дълго да я облива. Любовните сокове още лепнеха по тялото и, но дори и сапунът не успя да ги отмие напълно. Когато отшумя и последната тръпка в утробата и, се разпака. За случилото се през тази странна нощ не каза на никого. Люби се с приятеля си чак след седмица. Не усети нищо, досадно го изтърпя върху тялото си. Не я попита за белега и тя беше сигурна, че не го вижда - иначе непременно щеше да я попита. Мина година, белегът стоеше, като невидима брошка на тялото и.
Опита да се люби с различни мъже, но от ласките им нищо в нея не трепваше. Никой не забелязваше белега, но той беше там - над сърцето и. Мечтаеше за "онова" докосване, за "онзи" оргазъм. Нощем долавяше невидимо присъствие в леглото си. Зовеше го, стенеше от страст, напразно го умоляваше да я обладае... Колкото повече тялото и изнемогваше в неутолени желания, толкова по-ясен ставаше белегът. Една сутрин, едва дочакала изгрева, след като беше почти полудяла от разкъсващия глад на тялото си, внезапно различи какво имаше на гърдата и. Различи очертанията на лице,но това, което я потресе бяха очите. Подчертани от леко подигравателна усмивка, те бяха някак странни. Чак след секунда видя, че зениците са вертикални - като на рис. Отпусна се на пода и захлипа. Разбра, че е обречена на неутолимо желание. Нямаше да има втори път любовник като в онази нощ, защото в огледалото от гърдата и я гледаше лицето на Сатаната.