автор: Magno

Бели пердета се вляха
в един мой вчерашен сън-
преминаха като тихо
и влажно стенание,
бяло,по-бяло
от всеки един благослов...
Тиха молба,зад пердетата,
зад белите,светлите дни-
аз помня мечтите,надеждите,
пожелавам ги днес,
завещавам ги утре
и нека светът ме запомни
такава...
Бели пердета,бели мечти-
колко малка-голяма е
тишината...
аз отлитам от себе си,
от съня си-
и накъсвам моята
мъничка,глупава сянка,
накъсвам я,
само защото не е била
бяла....
Дървета с червени листа
ме връщат в деня-
отдавна е прах всичко....
само онези бели пердета
ми шепнат
за светли и нежни мечти,
които самата забравих,
и светло е всичко,
колко е светло
в съня ми от мед и зора-
даже сянката ми разкъсана-
там е бяла,
по-бяла,
по-бяла.......