автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА -25
(Продължение)



ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ УРОК

1. Не чакай отиването на небето, за да започнеш да пееш и свириш, а започни да пееш и свириш, за да разбереш какво значи да се преродиш и да отидеш на небето.

2. Боравенето с помислите на хората е твърде съмнителен начин за разработване на научна област.

3. Човек може да възпроизвежда себе си, а следователно и да се развива, чрез включване в съществуващия социален процес.

4. Обяснението на подозрението с деформации на характера повдига въпроса за коригиране на този характер ако това все още е възможно.

5. Съмнението е защитен механизъм в процеса на реализацията и поведението.

6. Когато представата за другия свят се сведе до разбирането за "тук" и "там" започва съчиняването на небивалици.

7. Животът е велик учител. Безизходицата може би е най-великият.

8. Деградацията, като обратна страна на развитието, има един от своите корени в бездействието.

9. Когато установиш, че някой автор размахва "трябва" като практически инструмент за превръщането на скръбта в щастие, можеш да прецениш спокойно, че той е изпаднал в екзалтация и за момент се е забравил.

10. Човек става инвалид не защото е решил да носи бастун, а носи бастун, защото е инвалид.

11. Аз приемам напълно следното твърдение като принадлежащо към новата вяра: Човек "преди всичко трябва да се уповава на своя ум, на своето сърце, на своята воля" / с.205 /.

12. Промяната на информационната среда на съвременния човек е назрял практически въпрос.

13. Енергийното състояние на индивида е една твърде интересна предметна област, върху която се работи интензивно. Опитите на това равнище да се разработи философско знание си остават идеологически напъни.

14. Будността на съзнанието е една от характерните черти на развиващия се човек. Борбата с досадната сънливост е важен практически въпрос.

15. Саморазвитието предполага изграждане на способност да се борим успешно с негативната емоционалност като гняв, раздразнителност, подозрителност, завист, омраза, страх.Смисълът на живота може да бъде видян и в това да се преодолява неговата деструктивност.

16. Аз не искам да карам хората да вярват като мен. Аз искам те да имат възможността да се развиват, защото такъв е и моят интерес.



ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ УРОК

1. Нека да направим опит да погледнем на негативното като на импулс за развитие на позитивното!

2. Няма нищо лошо в това да тръгнеш от вярата си като изходна точка на разглеждането. Но въпросът е да продължиш нататък, а не да оставаш в позата на неин съзерцател.

3. Ако правиш нещо за хората, ти го правиш, за да направиш нещо и за себе си. Правиш ли нещо за себе си, ти го правиш и за хората, дори когато на пръв поглед това да не е ясно изразено.

4. Ако условията са лоши, ще действаме като в проблемна ситуация, за да ги направим добри. Другата възможност е да се скрием! Но как е възможно да се скриеш от условията на живота?

5. Всеки ученик осъзнава най-напред своята безпомощност. Първото спасително средство за него е съмнението. Не може от ученика да се изисква абсолютна вяра като предпоставка на неговото обучение.
Който се съмнява, той мисли, той търси вярното решение и в това е неговата сила. Слаб е този, който не се съмнява или е прекрачил прага на подозрителността.

6. Убежденията на човека, когато той се намира в проблемна ситуация, са подложени постоянно на изпитание.

7. Как ще разбереш живота ако не се съмняваш? Покажете ми човек, който стои далеч от съмненията!

8. Разглеждането на вярата като единствена сила, която движи света /с. 211/ е пресилено. Но тя, наистина, е една от тези сили.

9. Заслужава внимание становището, че цялата философия на живота се свежда до това човек да поддържа връзката със себе си и никога да не я напуска. Само тогава силата на човешката душа ще бъде част от живота, в това число и силата на неговата вяра ще бъде такава част / Срв.: с. 213 /.

10. Цялостната изграденост на човека е източник на радостта му. Това е особена радост, която се описва в литературата като спокойствие, блаженство, озарение и др.

11. Користолюбието може да стимулира възникването на вярата чрез предизвикването на хората да се борят срещу него.

12. Суеверията имат за своя движеща сила магията, докато вярата е една от същностните сили на човека, която се развива на основата на свободния разтеж.

13. Съгласен съм, че "човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си и затова никога не се разочарова" /с.216/.

14. Създавайки себе си, човек непрекъснато се опознава, за да може да продължи да се усъвършенства на по-високо равнище.
(Следва)