автор: Marta

Преки пътища няма.
Всеки път щом поема
напряко,
се натъквам на яма,
плаващи пясъци
или блато.
Винаги реша ли
да мина
по права
отсечка,
се препъвам в камък,
срещам друга някаква пречка.
Затова и не пробвам.
Отдавна вече
не правя душата си
заложник на цел,
ако е речено- речено.
По- добре се върви по равно,
и по дълго да е,
важното е, че път си поел.