автор: feniks

Откъснах
цвете
от косите си
най-нежно
до напевност
и да шепотност
трептящо.
Откъснах
цвете...
Стопих се -
късче
огледало
с вързани
очи-
заети,
неизплакани,
но греещи
на дъното си
изворно,
протегнати до
животворност.
Във полунощ
ще потекат
клепачите,
ще се превърнат
в каляска за
намиращи се
длани.
Каляска
за мечти,
мой скъпи
кочияш...