автор: ole72

Завръщах се и без заглавие
от катакомбите на пустотата
и виха алчните ми адове,
за да им раздам душата си.

И ме жигосваше омразата,
накладоха ме страховете,
храна ме прати самотата
на страсти като зверовете.

Но ми омръзна да умирам
и без дори да съм живяла,
и пожелах да бъда жива,
и занапред да се надявам.

Да ме вали и в светлината,
да преоткрия свойта участ:
да ме боли, но за душата,
на вяра бяла де се уча.