автор: alica

Уший ми черна рокля,
уший я върху мен,
пръстите ти - непристойните -
да я опипват
и карфиците да се забождат в мен.
После с устните си - голи -
я целувай,
тя ще шумоли.
И радвам се,
ще говори вместо мен,
засрамвайки лъжливите ми думи.
В креватче от цигари
ти ме положи
и тръскай върху роклята ми
пепел,
тя ще шумоли…
Сивото ще се плъзга
като змия, оставяща следи.
Краката ми са боси,
но ти ще я направиш
дълга,
под нея дълго ще се криеш.
Раните по краката ми
с ръката си - безумната -
ще миеш.
Ако ми кажеш как,
ще се поправя,
сама по ръба ще тръгна,
само моля те бъди
тази моя черна рокля.