автор: Brambelrose

Докосване.
Мъничка дума,
толкова прозаична и
толкова лична...
Докосването е плът,
а аз безпътно се лутам в градината...
Докосването е вик -
безгласно крещят в мен и осмината...
Докосването е вкус и ухание.
Удавям мечтите си.
Желание -
смачквам го с ярост във дните си.
Докосването - гняв и безсилие е,
когато го няма.
Докосване с устни,
докосване в слама,
на пътя, край камъните...
Докосване мъжко и твое.
По дяволите!!!!!!!
Докосването е допир.
Пирувам със сълзите си.
Пирувам без теб.
Безумен и нежен е танцът ни.
Безумно и нежно
се сливаме....
А докосване няма!
Докосва ме въздухът и
нечия песен.... така е по-лесно.