автор: aksioma

...някой беше оставил тази кутия пред вратата..
нямаше панделки, нямаше адрес, просто една кутия пред една врата, където живеят много хора..
намерих я аз..
не знам защо реших че е за мен, вероятно защото аз първа я намерих или защото няма случайни неща
вдигнах я внимателно и я отнесох в тази стая в която живея сама, поставих я на масата, седнах на стол и я загледах..
в полумрака кутията едва се виждаше
запалих цигара и се замислих имам ли право да я отварям когато не е за мен, та аз просто я намерих..
можеше и да е празна кутия..
напоследък ми е самотно..
не, не е депресия, все още не е, само една малка емоционална пустота...
като кадифе което гали сетивата ти -
е мечтата да се случи нещо..
едва долавях очертанията на кутията в тъмното..
загасих цигарата и застанах до нея, докосвах я..
очертанията на ръбовете и, исках да ги запомня преди да я отворя, преди да знам какво има вътре..
очакването в тъмното е вълнение..
бавно вдигах капака..
и блесна светлината
на куп звезди, цял кош звезди в кутията..
истински звезди..
сияеха..
а сред тях лежеше един грош който приличаше на златен..
за мен е била..
за това я намерих..
ти който си на небето..
и ти когото не познавам, но който я остави пред вратата на къщата в която живеят толкова много хора, така че точно аз да я намеря -
обичам те..
вечер когато дойде най тъжното време и денят се разделя с мен за да се срещне с нощта, вдигам капака на кутията внимателно..
..и бавно произнасям името ти..