автор: qni_bg

Отеква в главата мислъл за деня,
раздира се душата, търси топлина,
парчета от сърцето разтапят се в снега
искам аз да зная каква е любовта.

Ръцете търсят нежността на други две,
очите се захлaсват по цветни светове,
всяка част от тялото е обладана
и гори в огън, в който друга е горяла.

Има сякаш самота, но тя е мимолетна.
Има даже болка, но желана е и мека.
Тръгвам по пътя труден и лек,
пътят, по който се става човек.