-Казах ли ти, че ще ме намери, а?Хе хе, а ти се притесняваше, че нямам пари.- каза той доволен на бармана и му намигна съучастнически./ Винаги го прави./
Тя се огледа, видя го в сумрака . ..И се усмихна.
-Сядай!- бутна и чашата с коктейла./ Беше го поръчал вече./
Два часа преди това се разхождаха по главната в Бургас.Не бяха намерили места за спане и чакаха да дойде време за влака.Тя се беше вкиснала тотално и всичките му опити да я разведри изглеждаха гротескни.Беше все зад гърба й и я караше да влезнат някъде за по кафе, ама тя: не - та -не.Стискаше чантата с парите и документите и се проклетисваше, че бяха пропътували 500 километра и не намериха даже едно легло за една нощ.Предишната вечер съвсем импулсивно решиха да отидат на море.Пътьом мушна няколко парцала в сака и тръгнаха.И после, както си - вървяха той изчезна .По-скоро усети, че спря да й говори и като се сети да се обърне видя , че го няма.Огледа се озадачено и се почуди къде е.Помота се, надникна тук-таме.Знаеше, че няма пукната пара в себе си, даже билетите за влака бяха у нея .Беше идвал в Бургас, в командировка миналия месец и и беше разказал за едно заведение със страхотни коктейли.Умееше да го слуша.Тука някъде на главната било.Ама то - заведение до заведение.Беше споменал и името, нещо и се мотаеше из главата, абе - влезе. Ресторант. Празен. И на бара кьорава душа няма.Излезе.Нещо я тикна обратно вътре.Отиде до бара.
-Тук коктейли правите ли?
-Тук не, ама ей зад оная врата.
Погледна я, като за тоалетна. Отвори и го видя зад бара.
-И как разбра, че ще те намеря?
-Винаги го правиш, а и нямах пукната пара.
-Абе ти като в онзи виц.
-Кой?
-Абе дето влиза една гола мадама в бара и си поръчва уиски, после още и още. Бармана взел да се смее, а тя вика кво бе не си ли виждал гола мадама, а той, виждал съм разбира се,
ама се чудя къде ще бръкнеш.
За да ми платиш!