автор: hudojnika

На Криво село всичко му беше криво. Криво беше седнало, някак си, над и в каньона. Ако не беше село, а човек - я крак щеше да му се схване, я да му изтръпне нещо друго. Улиците криви, криви, ако бяха като на човек, няма начин да няма преплитане на червата. Добре, че липсват тротоари, кой знае колко криви ще да са.
Така и не се намери, що годе, научно обяснение, защо и дърветата растяха все накриво. Стълбовете за електриките ги побиваха прави, как ги побиваха, още на другия ден заприличваха на криви гвоздеи.
Къщите - и те, криви, криви, едни от старост, а новите още от проектантската ги калъпеха: "...да не се късат от околната среда и хармонично да се вписват в същата!". Естествено, към къщите спадаха кривите покриви, кривите улуци, прозорци, комини, ромбоидните врати и трапецовидните тераси.
Другото остави - ами и усмивките на хората бяха криви. Кръстовете им и те, под нам` колко си градуса, подпрени на още по-криви тояжки и бастуни.
Сметките, също така, излизаха криви, независимо със или без кръчмар са правени.То и кръчмарят беше от най-кривите, в най-различни отношения.
Както и да погледнем на фактите, каквото и да си говорим - все някой им беше крив на хората. Затова си носеха капите накривени.
Най-кривото нещо, по общо мнение, беше площадът. Единият му край беше изхендрен ей там, чак горе, на завоя; другият му край - ей тука, долу до моста. Всички кривотии се вливаха по най-крив начин в площада и по наклонената плоскост се измандахерцваха точно под стряхата на Кметството, преди да се доизмандахерцат до моста и оттам да цопнат в реката, а тя от своя страна да ги отнесе криво-ляво към нещо, не чак толкова кривонделесто.
Стряхата на Кметството беше дълга колкото цялото Кметство, че и стърчеше от двете му страни. Под нея Централната пейка беше също така дълга, но не стърчеше, а си беше по-къса от Кметството. Беше правена със седем чифта крака, да понася всички дядки, които дежуреха по нея и пак да си е права. Четиритях чифта някъде се запиляха и пейката, както всичко друго, се разкривуца и вече: "...добре се вписваше в околната среда". Въпреки това, пак си понасяше проектното натоварване от максимален брой дядки. Навярно затова спомагаха тояжките и бастуните, застопорени между шепите и брадите от едната страна и майката Земя - от другата. Погледната отстрани, пейката приличаше на стоножка. Един просветен младеж, случайно отбил се в селото (ако може да се нарече "случайно" денят за получаване на пенсията на дядо му) я беше оприличил на състезателна лодка по академично гребане, по Темза, от отбора на Кеймбридж. И беше добавил, че дядките оставяли впечатление, че не гребат синхронно.
Може и да не гребяха синхронно, но в Постоянното им присъствие, по всяко време на деня, през всички сезони и разни социални катаклизми, винаги се долавяше синхрон в заетостта на пейката. В студ, пек,
в такова и онакова време, винаги имаше кворум и готовност за даване на безплатна информация, е - малко изкривена, разбира се.
Никоя преминаваща булка, независимо от възрастовата `и група и лицеприятност, не можеше да се оплаче, че не е била добре и от всякъде огледана и преценена. Винаги се отчиташе кавалерски, че не всичко им е криво на булките, а ако все пак има нещо криво, ще е някак си приятно заоблено.
Дяд`Поетко (по паспорт - Петко) беше един слънчев лъч в кривите делници на съселяните си. Навремето бил напластил две дози сено на каруцата си и отгоре изглеждал като някакъв космонавт. На един от многото криви бабуни изпаднал в безтегловност и аварийно се приземил.
След него и върху него се приземила и копата сено, като кривата вила (навярно му имала зъб), използвала суматохата и го храснала там, където би трябвало да е скафандърът. Оттогава дяд`Поетко покрай, другите си кривици, придобил и една, сравнително симпатична - започнал да говори в рими. В случаите, макар и редки, когато не предозираше тази си придобивка и не досаждаше, беше желан събеседник и една от атракциите.
Дяд`Поетко се спускаше с повишено внимание от горната Лява кривина, вля се в площада и нямаше начин след броени мигове да не се изтътразули до Постоянното присъствие. То вече го очакваше с повишено нетърпение, тъй като имаше луфт в дневния ред. Очакваше се и дяд`Дорчо, който като някакъв огледален образ на дяд`Поетко, се спускаше, също с повишено внимание от горната Дясна кривина. също се вля в площада и нямаше начин, също след броени мигове, да не се изтътразули до чакащите ги.
Постоянното присъствие отчете, че и двамата финишираха в синхрон.
- Здравейте, женени ергени! - рече дяд`Дорчо.
- На тояжки подпрени! - уточни дяд`Поетко. - Кажете нещо, ама вещо!
- Знаете ли кое е най-дългото Нещо, дето си дрънка ли, дрънка?
- Тази пейка, както сме я накацали като някой боулинг от пенции, без компенцации...
- Дърти инфлации! - уточни дяд`Поетко.
- Какъв боулинг? - Дяд`Съби все нещо не разбираше.
- Навремето беше кегелбан; кой де мине, брули.
- Два кегела съвсем се отбрулиха...
- Има още хляб у нас...
- У нас има, ама за нас няма...
- Стига черни мисли! Дяд`Поетко, нещо ново съчини ли?
- Ща неща - три неща!
- Давай първото нещо! - хорово заръча Постоянното присъствие.

Яжте мармалади, яжте сарфалади,
яжте и суджуци, дълги кат`улуци,
зеле с пражоли, с вина, кока коли,
разни вкусотии - пресни карантии!
Яжте цял зима... ако има.

- Първото нещо, много диетично, бе! - преглътна дяд`Минчо. - Давай второто нещо, ама вещо! - с неговите камъни... го поощри той.

Звезди на небето, звезди на екрана,
звезди на нагона, звезди на пагона;
звезди по пладне, къде както падне...

- Брей, тази протестна! Наближава пладне...
- Дай нещо оптимистично...
- Стига звезди по пладне!
- От мен да мине, дяд`Тине:

И бате ми Гошо, и свако ми Тошо,
и стринка ми Гинка, и леля ме Тинка,
и чичо ми Пенчо, и вуйчо ми Генчо,
и джинса на Лалю, родата на Валю,
на свата Иван, на Пенин Драган,
на Хубава Мара - цяла камара!
И всите сме наши! Не мож`ни уплаши!

Постоянното присъствие беше впечатлено. Дяд`Поетко ставаше все по-ангажиран поет, напипваше пулса на времето. Време беше да му отклонят вниманието, да не предозира и да не развали хубавото впечатление. Но - внимателно! Всички дядки бяха докачливи.
Дяд`Дипломатко се зае с тази мисия:
- Искам мнение по сложен въпрос. Тази дамаджанка е с едно възрастно винце, за такива като нас - в напреднала младост. Като отпивам от него, ми се привижда, че много от кривините в Криво село, някак си се оправят или нещо греша. Опитайте и кажете!
- Ха, наздраве!
- Давай без чаши, нали сме наши! - не издържа дяд`Поетко.
В Криво село имаше много неща за оправяне.
Отваряше се работа абсолютно за всички, без изключение; и да се намери научно обяснение.
Бруленият кегелбан заплава - не дотам синхронно, по своята си Темза.
Велимир Петров