автор: angar

На пясъка,
край плажа на Поморие,
захвърлен бе ръждясал морски буй.
А пък до него,
тъжно и унило,
стоеше смачкан и слънчасал хуu.

Минаващите
се извръщаха гнусливо.
Но гледам - то не било хуu. Самият ксиу!

Във погледа му -
кротка мисъл на добиче!

И се усмихва мило като куче,
в което се е спънало момиче!

Погледнах го и поздравих учтиво:

- В какво така си се загледал, Ксиу!

- Красиви риби тичат по тревата
и носят номерца върху краката.
На левия и десния си глезен!

- Със нещо мога ли да съм полезен?

- Морето затвори във раковина.
Да мога покрай нея да премина!

- Къде си тръгнал? Стой си тук човече!

- Итака, островът, в главата ми потече.
Ерусалим все пак.

- А, так-так-так-так-так-так-так-так-так!
И там ще имат нужда от глупак!

- Във Хиндукуш и онзи свят е този.
Пъхни се в щепсъла и ще вибрираш.
И толкова е меко да умираш.