автор: pale_with_fear

Ще позвъни отчайващият залез,
ще се стопят утихващи огньовете.
И във жарта, оставена в зениците ми
ще отрази отминалите пориви.

В нощта ще се издигна над въздишките,
ще ги погаля нежно по къдриците -
със стоновете, тръгващи на запад
ще отпътувам истински пречистена.

В сърцата ви (ако остана) искам да съм същата -
онази непокорна дива скитница,
която и в съня си мира няма,
отнасяйки парченца от усмивките.

Не искам да съм спомен - само полъх,
заплел се тихо във косите ви.
И шепотът от моето завръщане
да ви усмихне."Друго нищо няма!"