автор: pale_with_fear

Преди да ми помахаш с ръка за "Сбогом"
и после въздуха да отсечеш с един замах,
улавям в себе си, че "Сбогом" няма.
Имам само срещи -
във тях ще си безмилостният стон,
отронвайки се от душата ми,
когато ще сме само двамата,
запратени като на нежелана конференция,
разнищващи прераждания и голготи.
До следващият ден,
във който ще подвързвам поредна заобиколена среща,
в която си навел очите си за "Сбогом".
И след това
ще те откривам във всеки мой приятел -
след раздели
или във някой отпътуващ спътник...
Аз като заклинание запращам те в душата си
и не, това не е сбогуване!