автор: victoria

Волна като птица съм жена,
но имам си несбъдната мечта,
принца от съня ми да се събуди,
и фатално в мене да се влюби,
да забрави за всяка друга,
само мен да иска до полуда.
Огън неустоим в него да пламне,
с взлом сърцето ми да открадне,
да ме нарича обич несравнима,
да съм розата в неговата градина,
да му бъда любима единствена само,
бяла лястовица на неговото рамо.
Вечер с мисли за мен да заспива,
сутрин в кафето си да ме открива,
да ме разгадава в светла магия,
облачните му сънища да изтрия,
сбъднат полет нощите да огрява,
с нечупливо небе да ме дарява.