автор: Mojsei

1.Много често твърденията на Лазарев са шокиращи. И това е така, защото тях той изстрелва без никаква обосновка
Едно от тях е обявяването, че програмата за самоенищожение на човечеството се е включила през 1995г.(Вж.: Кн.3, с.67). Проследяването на събитията през последните две десетилетия показва, че може да се говори за процес на самоунищожение, който бе обозначен като "тероризъм".Според мен, периодът от края на 1989г. до втората половина на 2001г. бе период на безпътица за човечеството, през който великите сили не можеха да вземат решение за бъдещето на човечеството, докато тенденцията за глобализацията, утвърждаваща САЩ като световен силов център получи пълно признание и тероризмът заглъхна. От тази гледна точка, вече става възможно да се навлиза по-конкретно в съвременната ситуация, да се обясняват протеклите процеси, да се правят прогнози за бъдещето. За България не е трудно да се обоснове, че не 1989г. поставя началото на демократичния процес, а това е 2001г., когато процесите бяха освободени да следват своята нова логика - на стихийното общество, поставено да чака своето интегриране към по-голяма социална общност в началото на 2007г., което пък няма съществено да промени положението на нещата.

2.Ако някой го заболят ставите, той трябва да знае, че причината за това нещо е ревността (Вж.:с.67). Но ако имате смелостта да се усъмните в тази диагноза терапевтът Лазарев ще ви успокои като ви каже, че ревността е вътре във вас и с това въпросът ще бъде изчерпан.

3. Ако ви заболи задстомашната жлеза, ще трябва да оправите отношенията си с любимия човек, а ако ви заболи вратът, ще трябва да спрете да се сърдите на жените(Вж.:с.67). Не става ясно само дали ако някоя жена я заболи вратът същото се относя и за нея - на кого да спре да се сърди - на жените или на мъжете.

4. Различните болки Лазарев обяснява със състоянието на бъдещите деца на пациентите и с връзката с миналото чрез есента и с бъдещета през пролетта (с.67), което би накарало да онемее и най-упоритият пациент.

5. Пристрастяването, разбирано като прекаляване с каквото и да е, е източник на неблагополучия и затова Лазарев е прав, когато непрекъснато обръща внимание на тази страна на съществуването - с нищо да не се прекалява, което е едно древно послание към съвременния човек, който упорито върви срещу себе си именно по линията на прекаляването, превръщайки се в консуматор.

6.
Видях те да стоиш сама
в рамката на тъмния прозорец-
до вчера беше ми жена:
отхвърли ме, че бил съм царедворец.

А аз съм влюбен в теб
и вечер в сянката заставам-
на гости съм така на Феб
и любовта ни тайно преживявам.

Разбирам, че и ти си тъжна
и сигурно чрез спомена си с мен-
кориш се, казваш, че си длъжна
да срещаме взаимно всеки ден.

Една преграда само ни дели
и онзи страх от тъмнината,
а искаме да сме като преди,
когато носехме в сърцата светлината.

В очите ти напира мъка-
не мога да си спра сълзите:
един до друг, но вече в разлъка,
а тя гаси лъчите в очите.

Аз знам, не си ми чужда-
стоя и питам се какво да правя:
да бъда с тебе имам нужда
и няма как да те забравя.