автор: angel_dust

Ти ми подаряваше толкова много цветя,но ми казваше,че аз съм най-красивото!Твоето цвете...
Но всички цветя изсъхваха и умираха...Сега си тръгваш...и умирам и аз....
Боже,колко боли!Защо бях сляпа,че съм просто една от многото цветя в твоята градина...поредната глупачка.Сега си намери ново,по-красиво.Изкуствено цвете,което те умайва с неумиращата си красота и свежест...Но,боже колко е сляпа за света,за сутришната роса...и за теб!В нея никога не би горял живота и тези чувства,които сега отлитат с вятъра от едно умиращо истинско цвете!....от мен.
Помни,моле те,защото аз винаги ще желая щастието ти-не винаге непреходното има стойност,дори красивото.Само истинското....