Щ Ще идвам само нощем и предпазливо ще се крия под наметалото на мрака.
Е Едва когато уморен и с този ден си вземеш сбогом, ще приближа да те погледам.
И Избягала от дневните кошмари до тебе тихо ще се сгуша и в сън ще се превърна.
Д Дали ще ме сънуваш, дали ще разбереш, че тъжна е душата ми и твойта търси!
В Вървя по път трънлив и уж към теб вървя а пътя ми все някъде се губи,
А Авантюристка съм нали, да тръгна в тъмното на сляпо да те търся.
М Мракът погълна сетивата ми и влезе в душата ми, отново изгубих посоката!
С Сълзите ми вече катранени, почернят вече всеки мой ден.
А Амнистия чака душата ми, осъдена беше на вечни терзания,
М Молитвите отдавна спря да повтаря, измори се и чака си края.
О Отровена от лепкавата болка се свлече на пода.
Н Не ме съжалявай, това не помага!
О Обезверих се!
Щ Щурам се!
Е Еретично скитам се!
М Магюьоснико какво става?!