автор: ineva

И що за смисъл има в това -
да се събуждам, да отварям пак очите си
да вдишвам въздух, да вървя"
и да се храня - за да гоня някакво си "Бъдеще?!

Нима когато стигна Го, по своя път,
не ще да стане То - отново "Минало"?
И струва ли си?
Що за избор е това?...
да гоня, да преследвам призраци.

Нали препускайки така на пред,
изпускам "днес" и своя ден "сега"?
А "утре"- ще е късно да се връщам
не ще живея лесно, вече - и варвя,
а в бяг, на пред, ще съм изгубена.