автор: fightingone

Каквото и да се случи: опустошеният свят
потъва обратно в здрача,
горите са приготвили приспивателното му
и от кулата, която пазачът напусна
спокойно и вечно гледат очите на кукумявката.

Каквото и да се случи: ти знаеш кога е дошло времето,
моя птице, изтегляш булото си
и политаш през мъглата към мен.

Зорко се гледаме с теб във въздуха, населяван от сган.
Ти следваш знака ми, връхлиташ
и завихряш перушина и козина -

моя сребриста приятелко, мое оръжие,
окичена с пера, единствено мое оръжие!
Мое единствено украшение: булото и перата от теб.

И дори когато в танца под бора
кожата ми изгаря
и храстът до моя хълбок
ме опитва на вкус с ароматни листа,
когато къдрицата ми се извива,
разлюлява и копнее за влага,
звездният прах се изсипва
право върху косите ми.

И когато защитена от дима
отново знам какво се случва,
моя птице, моя кумице на нощта,
когато горя в нощта,
се чува пукот в тъмната гора
и аз изхвърлям искрата от мен.

Когато оставам горяща каквато съм
и любима на огъня,
докато смолата пристъпи от стволовете,
покапе върху раната и топла
оплете в паяжини земята,
(и когато ти ограбиш от сърцето ми нощта,
моя птице на вярата и моя птице на верността!)
в светлината ще се покаже онази кула,
към която ти, разнежена,
ще полетиш в божествена тишина -
каквото и да се случи.