За думата "любов", с часове,
разказвала ви бих легенди.
За сладостта в нашият живот,
за главната причина всеки
да се оглежда
и да дири в този свят
"Човека" - своя половина.
Причината да търси, та да не е сам,
в деня на дните си - да са двамина.
Зарязахме ли самотата /може би/,
та вместо нея си измислихме миражи?
И лутаме се, търсим, и зовем
"Човека", без да се откажем.
А пустото сърце остава
и все сме ние неразбрани,
и наранени,
и излъгани в страстта,
на вместо огън - жар сме си наклали.
А в този миг, неволно щом си сам,
успяваш Ти сърцето си да чуеш;
да се докоснеш тайно в своя свят,
да се усетиш,
без да се загубиш в суета,
преструвки и лъжи
/"Такъв съм Аз- какъвто Ти харесвам"/.
И маската с червилото в шкафа скрил,
/ура!/ ТИ си човек,
не фигурка угодна всеки!
/тук малка пауза за мъжете:
това по-горе и за вас важи,
е без червило, вярно, но пък всеки.../
Приключил вече с маскарада вечен,
успяваш някак си да се намериш,
да кажеш с чиста съвест-
"ДА, това съм АЗ и много ми утива!".
И Ти си сам,
и в своя свят -
не ще намериш, кой да се присмива!