автор: hudojnika

-Така се сдобива инфаркт! - рече Дядо Кеси, отчете Точно време и наложи кокетна капитанска фуражка от флот фантом. - Не бива ревност да забулва писаните очички на Роси, съквартирантката ми с върло интимни функции! Чао, Доли!
Дядо Кеси е дядо само по документи, щото по бермуди, нахакани походка и XL - рамене; плюс загар и прочие екстри, а и по лични самопризнания, е пишман плейбой на квадрат.
Преди (пет ли?) години донесе на задната седалка на Запорожко конче, колкото сърне, "да закрепне и очовечи". Избуя гиздава кобилка, отговаряща на Доли - според грациозната гръд на Доли Партън. Припкаше си Доли ведно с волния дунавски вятър, надбягваше се с вълничките, както по златните пътеки на залезите, така и по лунните сребърни полянки. Ако не броим категоричния и отказ за подкови, беше сговорчива; дори споделяше клюки и блянове с опърничавата ялова кобила Сара Бернар на Милю Циганина, който въобще не беше Милю, още повече ром, само табиятите му бяха такива.
Това - на паша; а пасат, казва Дядо Кеси, само квалитетна тревица "Шел"; в краен случай "Кастрол", но никаква-някаква си "Приста-Ойл", щото знае ги Той, колко им чинат капите. От капи разбираше - целодневно отчита "Точно време" и на всеки кръгъл час си налага поредната шапка, предимно гьонена тексаска и в комплект с каобойски чизми дрезгави с гласа на Сачмо: "Хеллоу, Доли!"
Хрупка си Доли - тревица Шел дал Господ; гледа как се ловят сомища на кльонк, вретенарка при ветровита прогноза, да не говорим за калъч и ласпер на кепче; но в плановете си за бъдещето се вижда да я обяздват все юнак до юнака, в Равадиновското ранчо на Кеси Младши.
- Инфаркт е твърде крайна мярка, но прединфаркт може да сдобия, като ела ми-цуни ме! - мрънка Дядо Кеси, отчита Точно време и налага жокейка "Пленер по живопис". - Писаните очички на Роси облачни: все Доли съм яздел, а към нея - един вял, вял... Скубачите искат двеста лева за превоз на кончето с фургончето; я има-я няма три по сто (км) без салатки. Едно голямо "Ами!" и решено - на самоход!
Дядо Кеси актуализира скапания Запорожко като му тегли ъглошлайфа: без покрива го разполови напреки - до ключалките; двигателя накичи с червена фльонга за хеппибърдейтуюто на събрат и от италианско скеле стъкми тегличи за задната половина. Зареди бившето машинно отделение, вече багажник, с: палатка, колосани чаршафи и покривки; колекция шапки, газово котлонче със съдини, капризни подправки; също буркани със супички, яхнийки, имам-баялдъ и прочие домашен уют; английски трофеен чадър-столетник увенчал прероденото возило; разбира се, съобразен с допустимите габарити за преминаване под мостови съо-ръжения и далекопроводи.
Доли, усети соления полъх на промоцията си за ездитна кобила, прие да е временно впрегатна такава и затропка към морето...
-Така се сдобива инфаркт! - сподели Дядо Кеси, като му се изтърсихме, още ненарадвал се на писаните очички; уточни "Точно време" и наложи стражарска шапка с отпрана наполовина козирка. - И как да не сдобиеш: Тръстеник - прогърмя; Две Могили - прокапа; Широково - заръмтоля; Острица - запра дъжд, дъжд, дъжд ... а не си нося плувки и гумена шапка. Доли като делфин пори вълните, файтончето - цяла амфибия, температурите и настроението паднаха, цопнаха, издавиха се. След Попово хванах хрема и съмнения за обратно. Преди Омуртаг, в Конак ни прибра на конак един Илия, по професия Добър Човек! Грижи се за Доли и сополивия-Аз цяла седмица. За Бог да прости! Навсякъде добри хора! Спират, цъкат възхитени - как съм се бил сетил, запорожко файтонче да стане - приказка да стане; дават вода и зоб на Доли, че и на мене. Други пък: към Котел внимавай да заобиколиш Градец, че до голо те ошушкват; зимно време търкалят огромна снежна топка, лятото събарят дърво да запречат пътя. Нищо си нямам, викам; какво ще ми вземат; ха-ха-ха, ами кончето с файтончето, барабар с чадъра.
Дядо Кеси мярна "Точно време" и закрепи над челото си отесняла в трикольора червена студентска фуражка, дар от миловидна, превтасала Червена ша-пчица - студентка ветеран.
- Като се отпуши едно време, голяма усмивка!
Грижовни катаджии дават акъл: знаците изкрадени, има да се луташ из джунглата между селата; избягвай смока, да диша кончето. То пък си изтри копитцата, опитвах партенки, не дава. Хеле, замириса на цаца и нефт, ще рече Бургас - ейгодей! След него, по стария път, да му е меко на добичето. Къщички, дворче и полянка - още незасрана от летовници. Разпъвам палатката за последно; под конец опъвам колосан чаршаф. Доли хрупка "Шел". Едни малки, малки прасенца - вълча порода, вият на месечината от глад. Майка им сигурно е хукнала барабар с курортистките по нощ`ите, плажната ивица и околовръст, по капаните, да лочат с гларусите... и ще чакат прираст. Гърбът и ще е станал на трион-шаран; имаше такива триони с две дръжки и двама ги дърпат към себе си, рът-рът; със зъби като на глиган; имахме такъв глиган-профпредседател; директорът и партийният го дърпаха всеки към себе си, рът-рът; в цирка свиреха на такива триони; абе - голям цирк! И едни видения, все без бели премени и все курортиски... и все на Роси приличат по нещо! После отвързаха комарите...
Дядо Кеси, защо ли, не отчете "Точно време", нахлузи сламена гарсонетка с пъдпъдъче перце:
- Тука, вече, едва не сдобих инфаркт! Куцука Доли с двата диагонални крака - морската болест в кърпа вързана; уж старият път, а колите - фиут, фиут, като изтребители; други намалят, радват ни се, приказваме си; има такива добродушни коли. До къщички спирам за водичка. Измъчена женица се лепна за Доли, милва `и муцунката: хубавото ми конче, вика, този ли лош човек те открадна; намерило си само пътя, върнало си се, ха да си ходим в къщи! Какви ги приказваш, викнах; насъбраха се сеирджии; есенес ми я откраднахте, пищи, познах ви и другите ги знам; помооощ, хорааа, крадции, убийции, милото ми кончее! Какво ми стана, не съм такъв човек, заблъсках я, не мога я откопчи от Доли. Животното се сащиса, зацвили. Тълпата готова да ме разкъса, гледал съм такива филми. Камионджия с щанга в ръка, ще ме цапардоса... а той кротко - абе, чо-век, я виж какво си се оцъклил и запенил, ще сдобиеш някой инфаркт, ще пукнеш в тая жега. В болницата няма да ти обърнат внимание - не си чехкиня или нещо по-стока; твое ли е кончето, мое е; ами какво се косиш тогава, ще се изяснят нещата, кротко бе, човек! Женицата пак писна: Сингапуреее, ела да спасяваме кончетоо, пак го крадат! Знаете Попай Моряка, стогодишен и държан без спанак още сто, с луличка, преплита крачета; това е Сингапура - с прокъсана матроска и кьорав. Дотътри се, заопипва Доли, пръстчетата му треперят, опощи главата косъм по косъм; през врата слезе по гърба, там нещо запецна, напред-назад, нагоре-надолу, към опашката-под опашката... сепна се! Зафъфли: ам, дей му мандахерото, ма Генофефо, нисто не са мандахерса под опаската; ...мър-то кобилка ма, насто бесе конце!...
- После, ли? - завърши Дядо Кеси, вживян и запъхтян. - Не помня нищо до разклона Созопол - Равадиново. На финалната права Доли закуца и с четиритях крака едновременно, та не и личеше въобще. Финиширах със строителна каска под жокейката. Посрещна ни сестра `и Барби - според Барбра Стрейсънд, една дългоноса кобилка...
Велимир Петров