автор: hudojnika

Малко преди Събитията - осемдесет и девета, Корекомът я бил нещо закъсал с плана и пусна, извънредно, партида Лади - с около по хиляда долара по-евтини. Който се вредил-вредил, че и ние.
Булката държеше на Самара, ние със сина - на седм`ица, че`и познаваме двигателя от петицата, а и Самарата имаше много пластмасови бутафории, като кихнеш - ще се разлетят... Да не говорим за предното предаване, а ние сме консервативни.
Взехме средно решение - седм`ица, но зелена, според избора на дамата. Върнахме се по тъмно от склада в Бяла, не я вкарах в двора и... осъмна без ляв фар. Фар на седм`ица - като телевизор - голям и никъде още го няма... Не ме питайте как скърпих нещо.
Не`и потръгна на колата, още от началото!
Наложи се да се простим с Юри от Шумен и с Пешо Фурната и Снежа проведохме това невесело пътуване. Юрката имаше златни ръце; таман му потръгнаха работите... а и много се мъчи... Спомени разни... Беше добър и Човек! Новата кола така си и остана некоментирана и неодумана.
Окъсняхме и нощувахме на ранчото ни. Вечерта пийнахме за Бог да прости Юрката; няма да ни носи повече бумбарчета - шуменски тристаграмки бирички, направо от завода...
А сутринта имахме нужда - поне от по едно, ледено бумбарче. Имах познатото чувство, че някоя от гемиите ми е потънала. В устата - вкус, гачели съм ял извънземни занзибарци, а и Галинка се държеше подчертано непристойно. Дигаше патърдия, колкото за две Галинки - отвън, под орехите.
Галинка е кобилката на Гицин Гого. Гицин Гого е комшията ми, през две къщи, когото в много от Историите ми бях законспирирал под името Нашу Цецуо. Като прочете Историите, хареса се и заръча вече да фигурирал с истинското си име, както го знаели околовръст и някои и други.
Кобилката си я кръстил на една възпалавка бивша мома - Галинка, шетаща из селото; щото и кобилката ни се водеше, ни се караше. Буквално! Беше своенравна до немай-къде. За разлика от момата, не даваше да я впрягат. Ако ли успееха, хукваше, сякаш е от някой Жокей Клуб и обръщаше Гицин Гого в неподходящи за целта канавки. После върви разправяй, че не трябвало да се бият животните!
Галинка беше, може би, първата която оцени по достойнство новата ми придобивка. Дали зеленото`и оказа някакво влияние, специалистите ще се произнесат, любимото`и място за навъртане - все около и върху колата. Върху - щото стъпваше с предните копита на бронята и ръбаше улея свързващ тавана с колонките на вратите. Сякаш някой мой злонамереник я караше нарочно. Пръхтеше влажно на капаците, слагаше им с бърни пепел и пясък и си триеше главата.
Разгонваше, хем тяхните си, пуйки от покрива; които като на кънки - с огромните си нокти, на танцови и спортни двойки, с двойни аксели и незнам си какви приплъзгвания, се пързаляха по лаковото покритие и панорамните стъкла.
- Гицин Гого, - викам на комшията - виж там, направи нещо, колчем я вържеш, скъсва синджирите и пак връз колата...
- Няка, Ва! Няка! Ощ`малко да порасти, шъ я пишем за шафьорските, тамън шъ и падне цената на колата ти, за зестра... Шъ са справи с теста. Ако ли
- не ли, шъ гътнем агънце, колко зеха тъй книжки...
Седях под крушата, на третото кафе; почесвах се... абе - нещо не е наред... Беше напекло; за обедния аперитив - още рано. Галинка подозрително не се чуваше... друг път ще пръхти или Булка Гена - на Гицин Гого ще`и набива звучно, с голям камък, клина на синджирю, по-настрана от колата. И пуяците не се чуват да каканижат... Я, да видя аз... И видях!
Не`и върви на тази кола... и туйто! Задното стъкло, ама на... ей такива трохалчета... красиво гарнирали капака на багажника и наоколо по земята. И по бронята - отделни екземпляри... Ще я пребия!
Представих си Галина, стъпила с предни копита на задната броня, после - на багажника, после си размятва копитата... джаста-праста!
Галина опъва синджир и врат на около петдесет метра, мъчи се да прехапе върха на дивата вишна - песъкиня.
- Гицин Гого, - викам на комшията - ножът опря`о кокала! Корекомката вече на нищо не мяза от твойта стока! Казвай какво ще правим сега.
- Няка, Ва! Няка! Няма късметью кобилката! А виж каква бяла звездица има на челото и какви бели чорапки... И колко е палавка... Досущ като адашката си от сельто... Ама без късметью!
- Накъде биеш, бе Гицин Гого? Корекомката потрошена, за Галинка плачеш, ама си и ти един...
- Не бия иаз на нийде, орта бият! К`ват беладжийка е, шъ я... ни шъ я бъде... кът глухите патки.
- Какво... глухарите?
- Нъл`не ги запрях в курнику, л`есицата ги премъкна едно подир друго. Не е ли у курнику - не е хептян твое вече. Че и с Галинка - идентичен случай! Не
е ли у курнику... Нъл`видиш и твойта корекомка - като не я държиш у курнику, какви репресалии въз нея... Пуснеш ли я на пътью - не е хептян твоя вече... като на Галинка - адашката ут селу...
Желязна логика! Така и направих - след време отворих място "в курнику" си за колата, та да я държа, поне, в двора - далече от хорската стока.
А него ден спешно прескочих до града, намерих оригинално стъкло, поставих го - щото му разбирам, още преди мръкнало. Не ми беше първото стъкло което сменям, а и на приятели съм показвал. Иска се чалъм. Часовникарска работа! Цяла атракция е!...
Има и друга една работа:
Като чистих стъклените трохалчета, нещо се сетих за Шерлок Холмс... Защо трохалчета няма вътре в колата? Сякаш Галинка Отвътре е ритала.
И този дезодорант, с аромат на акация, дето ми го пробутаха в Корекома за един долар - да освежавал новата кола, защо е смачкан и е на задната обле-галка, а беше в джобчето на гърба на шофьора...
Фасулска работа! На Пешовата Снежа`и убивал дезодорантът - баш на коляното и го преместила на задното стъкло; напекъл се по икиндия на слънцето... и ритнал с копитото си!
Оказа се, че Галинка (кобилката!) наистина е без късметью. След година яла зелена люцерна, поду се, пръсна се... и ромска бригада я транжирала и...
Велимир Петров