Аз съм избягалият,
След като се родих
Ме заключиха вътре в мен,
Но аз излязох. Душата ми ме търси
Из хълмове и долини,
Душата ми, надявам се,
Не ще ме никога намери.
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Маските, с които си служи душата, за да се укрие от самата себе си - аз ги изтръгнах. Аз съм познанието, което нищо не знае, аз съм безънието на болката и мисълта. Аз съм множествен, аз съм като стая, където безброй фантастични огледала пречупват фалшиви отражения на някаква предишна реалност, съдържаща се във всички и в никое от тия отражения. Продължавайте да говорите, дори да не знаете вече за какво. Колкото повече ви слушам, толкова по-малко принадлежа на себе си"
"Из маска и поет" на Ф. Песоа.
Любим, любим автор ми е той. А горният превод четох страшно отдавна в "Лик", в сборника със стихове обаче преводът на същата поема не е чак толкова хубав...