автор: sekirata

Правда!
Твърдиш ,че има я.
И къде я ти видя
щом сърцето ти замря
при последната лъжа?
Тази лъжа от теб излиза
и в живота ни навлиза.
И ето новата лъжа
пак от твоята уста.
Че обичаш ме така,
както никой на света!
Но дали ти вярвам аз,
щом пред мене в този час
ти поглеждаш настрани,
задиряш хубави жени.
Хвалиш се и лъжеш ни,
колко истински си ти!