автор: vran_gran

В един невероятно ясен ден,
От онез, когато ти се ще да си работил доста,
Та да не трябва да работиш тоя ден,
Видях - тъй както зърваш път през дървесата -
Каква ще да е Тайната Голяма,
Тайнството Велико, за което лъжепоетите приказват.

Видях, че няма никаква Природа,
Че Природата не съществува,
Че има хълмове, доли'ни, равнини,
Че има дървеса, цветя, трева,
Че има и реки, и камъни,
Но няма цялост към което всичко туй да спада,
Че един истински, реален сбор
Е болест на нашите представи.