автор: ineva

Не бях обичала преди,
не знам дали отново ще обичам,
но туй което Ти ми причини
не мога да забравя и не искам.
Сърцето ми подпали изведнъж,
дори и не можах да се усетя.
И огъня погълна моят сън,
денят ми, и мечтите ми полека.
И смисълат остана САМО ТИ!
И Ти си моят най-добър приятел;
И моятя упора;
И светът ми;
И черното, и бялото в мигът ми;
И любовта жигоса моят ден,
и бъдещето в розов цвят обгърна;
Надеждата- Ти винаги да си до мен,
във философия в съзнанието си превърнах.
И своите деца на теб дарих,
и техния баща стана за мене.
Човекът с посивелите коси,
със златната усмивка беше.
И моят нежен хубавец.
И Дон Жуан за мойто тяло.
На всяка болка моят лек
и спомен нежен в старо огледало.
Обичам те сега!
Обичах те преди!
До сетния си дъх ще те обичам!
И щом веднъж за моето сърце си ключ открил,
ще заживеем заедно в Живота,
/после в Смъртта/
и тъй- докато свършат дните.